Последствия от грехопадението: Лошото духовно влияние

Последствия от грехопадението

А. Сатана и грешния човек

Какви са последствията за Творението от духовното и физическо грехопадение на Адам, Ева и Архангела? Нека да разгледаме това, като сравним последствията от грехопадението с онова, което щеше да стане ако Адам и Ева не бяха съгрешили, а бяха осъществили Трите Благословии.
Ако Адам и Ева не бяха съгрешили, а вместо това бяха усъвършенствали своя индивидуален характер, въплъщавайки Божията вертикална любов, те щяха да станат съпруг и съпруга, които споделят хоризонталната любов на Бог. Тогава щяха да имат деца с добра природа. В този случай четирипозиционната основа, чрез която могат да изпитат прякото господство на Божията любов, щеше да бъде изградена. Но тъй като Адам и Ева съгрешават и се превръщат във въплащение на греха в резултат на непринципната любов, чието начало поставя Архангелът, Бог – Господарят на Принципа, е отстранен. Така се установява псевдо-четирипозиционна основа с център сатана и неговат неистинска любов, а той самия играи ролята на лъже-господар. Поради това в Библията се казва, че грешните хора са деца на сатана (Йоан. 8:44) и че той е „богът на този свят” (2 Кор. 4:4) и „князът на този свят” (Йоан. 12:31).
Първоначално човекът е трябвало да господства над ангелите и над останалата част от Творението. Но сатана обръща това и става господар и на човека, и на Вселената. Ето защо, както пише в Римляни 8:19: „...съзиданието с усърдно очакване ожида откриването ни като Божии синове...”. Вследствие на грехопадението на човека, всички неща молят да бъдат освободени от господството на сатана и искат да изпитата господството на истинските хора.

Б. Действията на сатана в грешния свят

Как сатана упражнява контрол над грешния свят? Дори той, „князът на този свят”, може да осъществява своите сатанински действия, единствено когато има обект и обща база с него. Обект на сатана са злите духове на хората в духовния свят. От друга страна, техен обект е духовното „Аз” на хорат, живеещи на земята, а съответно обектът, откликващ на духовното „Аз” на хората на земята е тяхното собствено физическо „Аз”. Следователно, властта на сатана се проявява чрез хора на земята под влиянието на зли духове от духовния свят. Освен това, сатана е духовно същество, което не зависи от времето и пространството, стига да има обща база. Когато в Лука 22:3 се казва, че сатана се вселява в Иуда Искариотски, това означава, че той става инструмент на сатана, като установява обща база и действие на даване и приемане с него. Възстановяването на Небесното царство на земята означава изграждането на свят, в който сатана изобщо не може да действа. За да бъде постигнато това, всеки човек напълно трябва да разруши връзката си със сатана и да възстанови връзката си с Бог, като осъществи даване и приемане единствено с Него.

В. Добтото и злото от гледна точка на целта на Творението

Ако Адам и Ева бяха станали въплъщение на доброто и бяха установили четирипозиционна основа чрез любовта с центът Бог, те щяха да изградят света на доброто. Но тъй като се свързха чрез любов, насочена към цел, различна от Божията, те се превърнаха във въплъщение на злото и установиха псевдо-четирипозиционна основа (с център сатана) и свят на злото. Макар в началния етап на своето развитие, доброто и злото да си приличат, с осъществяването на своите противоположни цели, те се разделят и разграничават. Доброто и злото не са вътрешно определени от отделната постъпка, видът действие или от самия резултат, а се определят в зависимост от това дали мотивацията, насоката и целта са ориентирани към волята на Бог или към волята на сатана.

Г. Грях
Грехът е действие или мисъл, което нарушава Небесния закон*, създава условия за формиране на обща база със сатана и води до пряка или непряка връзка на даване и приемане с него. В идеалния свят, първоначално замислен от Бог, грехът не може да съществува – в царството на Божията любов не може да има грешна постъпка, тъй дато там сатана не може да съществува. Човек живее в непринципен свят и греши, като пряко или непряко става партньор на сатана, поради това, че Адам и Ева създадоха обща база с него и съгрешиха.
Грехът може да бъде класифициран като пътвороден грях, наследствен грях, колективен грях и личен хрях. Първородният грях е следствие на духовното и физическото грехопадение на първите хора. Той е коренът на всички грехове. Наследственият грях е грехът, който унаследяваме от нашите предци по родствена линия (както се споменява за това в Десетте Божи заповеди – Изх. 20:5). Този грях може да бъде сравнен със стеблото на едно дърво. Колективен грях не е нито нашият личен грях, нито наследствения ни грях. Това е грехът, за който всеки е частично отговорен като представител на човечеството. Неверието на Йоан Кръстител, на първосвещениците и на книжницете към Иисус е причина той да бъде разпънат на кръста. Макар относително малък брой хора да носят пряко отговорност за разпятието, християнството в частност и човечеството като цяло, трябва да понесат отговорността за този грях и поради това преминават през много страдания. Колективният грях може да бъде сравнен с клоните на едно дърво. Личният грях е грехът, извършен от всеки човек. Тези грехове могат да бъдат сравнени с листата на едно дърво. Всички грехове произлизат от първородния грях, коренът на всички грехове. Ето защо, човек не може напълно да се пречисти от греховете, ако най-напред не бъде пречистен от първородния грях.

Д. Грешна природа
Ангелите, първият мъж и първата жена са създадени с добра цел и трябва да имат единствено първоначална природа, с която са надарени при тяхното сътворяване. Преди грехопадението, съответната позиция на Архангела в общия ред на Творението, все още не е напълно изяснена. Първият мъж и първата жена все още са се намирали в период на растеж, с други думи не са се усъвършенствали напълно в съответствие със своята първоначална природа. Архангелът и Ева, а след това грешната Ева и Адам, влизат в непозволени любовни отношения, когато все още са несъвършени. В момента на грехопадението, първоначалната природа внезапно е обърната в грешна посока и тази погрешно насочена „първоначална природа” се превръща в грешната природа на човека. Тази грешна природа се предава от Архангела на Ева, от грешната Ева на Адам, и от Адам и Ева на всички техни потомци. Произходът на грешната природа е тази грешно насочена „първоначална природа”. Впоследствие, тази грешно насочена „първоначална природа” става основата, водеща до появата на всички аспекти на грешната природа у грешните хора. В Принципа тя се нарича начална (в смисъл основна) грешна природа.
Основната причина, водеща до възникването на началната грешна природа, се поражда от усещането на Архангела, че получава по-малко любов от Бог след създаването на човека. Това чувство, че е обичан по-малко, е неизбежно, тъй като Архангелът в първоначалната си природа е надарен с копнеж и мъдрост. Но желанието, с което той е надарен, не би трябвало да причини падението му. Ако човек бе усъвършенствал себе си и бе обичал Архангела като негов (на архангела) господар, чувството за намаляване на любовта щеше да изчезне. Дори тогава, когато човекът е все още незрял и Архангелът чувства недостиг на Божията любов, той нямаше да съгреши, ако бе запазил първоначалната си насоченост, жадувайки да преживее Божията любов и да има за център единствено Бог. Но когато Архангелът се чувства пренебрегнат, той променя посоката си и се съсредоточава върху себе си. Така той развива силно чувство на ревност към Адам. Когато Ева проявява съпричаствност към чувствата и гледната точка на Архангела, тя създава обща база с него, водеща до непозволената връзка между тях и до грехопадението.
Можем да разделим началната грешна природа на четири основни аспекта. Първо, причината за грехопадението на Архангела лежи в неговата неспособност да вижда Адам от Божията гледна точка, неспособновстта му да обича Адам, както Бог го обича. Вместо това, той поема своя собствена посока и изпитва ревност към Адам. Нещо подобно откриваме при учениците, които чувстват ревност към любимеца на учителя им, вместо да го обичат така, както той го обича. Тази реакция се корени в началната грешна природа.
Вторият основен аспект на грешната природа е склонността да напускаме дадената ни позиция. Прекомерното желание на Архангела да получава повече любов от Бог и да се радва на същата любов в човешкото общество, каквато е изпитвал в ангелския свят го води до напускане на собствената му позиция и до падение. Проявлението на този аспект от началната грешна природа откриваме при грешните хора, които за да изпълнят някакво свое непочтено желание, действат извън пределите на съответното им положение и власт.
Третият основен аспект на грешната природа е склонността към обръщане реда на господството. Ангелът е трябвало да бъде под господството на човека, но той става господар на Ева и обърща правилния ред. Ева е трябвало да следва Адам, но тя доминира над него. Това обръщане на господството довежда до грехопадението. Хаосът в грешния свят се корени в този аспект на началната грешна природа.
Четвъртият основен аспект на грешната природа е склонността към умножаване (или предаване) на непочтени желания и грешни действия. Ако Ева след грехопадението си не беше умножила своето престъпление чрез прелъстяването на Адам, Адам нямаше да съгреши. Ако само Ева бе грешна, тя щеше да бъде възстановена относително лесно. Ева откликва на неправедното желание на Архангела (да яде от плода на доброто и злото) и на неговия грешен акт на непослушание към Бог. Тя превръща това в своя собствена воля и посока и така, умножава волята и действията на Архангела. След това, неправедното желание и непослушанието се умножават в Адам и така се извършва грехопадието. Фактът, че в грешния свят злото се разпространява и умножава много по-бързо от доброто, е израз на тази страна на началната грешна природа.

БОЖЕСТВЕНИЯ ПРИНЦИП

ПРИНЦИПЪТ: ВЪВЕДЕНИЕ
1 ГЛАВА: ПРИНЦИПИ НА ТВОРЕНИЕТО
2 ГЛАВА: ГРЕХОПАДЕНИЕТО
3 ГЛАВА: МИСИЯ НА МЕСИЯТА
4 ГЛАВА: ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ