Науката потвърждава съществуването на духовния свят
Материалистичната наука от 19 век почти не оставя пространство за реалността на духовния свят. Тази материалистична интерпретация на науката, в която за съжаление много хора все още вярват, днес е под голям въпрос. Фактът за съществуването на духовния свят и неговото влияние е изцяло правдоподобен в светлината на съвременните научни идеи и открития.
На първо място, разбирането ни за произхода и природата на материалния свят е драстично променено. Въпреки че в миналото учените обикновено са мислели, че вселената ни е съществувала без точно начало и са свеждали всичко, което тя е съдържала, до малки плътни неразрушими късове материя, съвременните физици обратно, с готовност възприемат едно точно определено начало на вселената и откриват, че материята съдържа невидими разновидности енергия.
Доказано е, че плътността на материалния свят е напълно илюзорна. Днес за учените вече не съществува рязка граница между физическия и духовния свят.
Тази мистерия не само озадачава физиците, както и съвременните невролози и молекулярни биолози, които досега не са могли да обяснят процедурата на въздействие на духа върху материята в сложните мозъчни процеси. Известният английски невролог и лауреат на нобелова награда Сър Джон Екълс веднъж бил помолен да поздрави конференция на парапсихолози, които дискутирали обичайните теми на екстрасензитивното възприятие, телепатия и психокинеза – способността да се виждат физически обекти с помощта на мисълта. Ако искате да видите истинска психокинеза, казал той на аудиторията, тогава разгледайте изключителните прояви на духа над материята, осъществявани в ума.
Забележително е, че с всяка мисъл ума успява да раздвижи хидрогенни, карбонни, кислородни атоми и други частици в мозъчните клетки. Ще се окаже, че нищо не е толкова различно колкото несубстанциалната мисъл и солидната сива материя на мозъка. Целият номер някак се извършва без каквато и да било видима връзка.
Второ, дълбинната психология, особено тази на Карл Юнг, предлага различна гледна точка за човека. Според Юнг, ние не сме просто същества във времето и пространството, моделирани от наследствеността и околната среда. Освен че е повлиян от съзнателни мисли и чувства, върху всеки индивид силно въздейства мощно подсъзнателно поле, което се разкрива в сънищата и е описано в древните митологии. Този не-физически свят е част от нашата околна среда и силно влияе на нашето здраве и добруване. Подсъзнателното, според психологията на Юнг, е духовният свят и неговите влияния.
Трето, научни изследвания на парапсихологични феномени се извършват от около сто години. Както показват внимателните проучвания на британските и американските общества за психични изследвания, психично или духовно измерение съществува, което е доказано от безброй феномени с екстрасензорно възприятие, трансмедиуми, гадатели, предварително познание, извънтелесни преживявания на хора, съживени от клинична смърт и много други експерименти, които са били изучавани и внимателно наблюдавани, дори в бившия Съветски съюз по времето, когато официалната доктрина бе тази на атеистичния материализъм.
На последно място, антрополози и студенти културолози започнаха да интерпретират с разбиране религиите на т. нар. Примитивни хора. Те осъзнаха универсалната вяра в свръхестествени сили, които са в контакт с хората и влияят върху тяхното поведение.
Иронично е, че всички тези скорошни открития, настъпили в научния свят в области като квантовата физика, психиатрията, молекулярната биология, парапсихологията и културната антропология, ни карат да вярваме отново в традиционните религиозни принципи.
След смъртта си ние не продължаваме просто да съществуваме. От началото и през целият си живот ние живеем едновременно във физическия и духовния светове. Въпреки че повечето от нас не осъзнават това, защото нашите духовни сетива не са отворени, ние живеем заобиколени от голям брой свидетели и наблюдатели. Макар че са безплътни духове, те съществуват навсякъде около нас, като влияят и насочват всекидневните ни дела. (Диаграма)
Римо-католическата и Източно-православната теология формулира това в доктрината си за мистичната общност на светците. Католиците твърдят, че има постоянен обмен между физическия и духовния свят. Затова те подчертават важността на молитвите, за да се получи посредничеството на светците и да продължат да се грижат за духовното здраве на този свят.
Католиците проповядват, че всеки човек има ангел-пазител, който му помага да избягва злото и да живее праведно. Съществуванието и влиянието на множество лоши духове също може да се признае. Новият завет и евангелията ясно ни показват как Иисус Христос е вярвал в силата на демоничните сили и е освобождавал хора от тези влияния.
Този вид вяра е много естествен за повечето религии по света. В Далечния Изток например (Конфуцианството, Индуизмът, Будизмът, Шинтуизмът и др.), откриваме поклонение пред предците. Предците са почитани и молени да осигурят защита и добър живот.
Божествения Принцип напълно се придържа към това твърдение и доразвива виждането, че добрите духове печелят от сътрудничеството си с нас, за да ускорят духовния ни растеж и напредък във възстановяването на света според Провидението на Бог. В замяна на тази услуга, самите те се издигат на по-високи нива в духовния свят чрез хората, на които сътрудничат.
За разлика от тях, злите и отмъстителни духове могат да ни повлияят и ни изкушават да действаме по неморален и насилствен начин. Тези духове се забавляват, като карат хората да извършват неморални и разрушителни действия благодарение на тяхното ниско духовно ниво и невероятна обърканост и неприязън.
Човек под подобно въздействие трябва силно да се противопоставя на лошите импулси, като се изправи срещу тях и ги преодолява. Иначе не може да се осъществи освобождение от такива влияния.
Духовете винаги се чувстват привлечени от хора със същото ниво, обстоятелства, темперамент и земна мисия, като техните собствени. Известна съзнателна или подсъзнателна обща база обаче трябва да съществува, за да осъществят връзка.
Всички тези наблюдения ни позволяват да видим близката връзка която съществува между двата свята. Независимо дали осъзнаваме това или не, никой не може да избегне това влияние.
В заключение, горното ни помага да разберем, че духовното грехопадение между Луцифер и Ева не е било само въображаема връзка или обикновено прелюбодеяние в сърцето или ума на Ева, а по-скоро сексуалния акт, чрез който Ева губи своята невинност и чистото, дълбоко засягайки и двамата. Продължава…
Част от книгата:
ИСТИНСКА ЛЮБОВ И ЗАБРАНЕНА ЛЮБОВ
Световна магистрала на Мира
