.
French German RussianEnglish

понеделник, 18 април 2011 г.

Емануел Сведенборг: Приноса му за опознаването на живота в духовния свят

Емануел Сведенборг, Емануил Свиденборг, живота след смъртта, отвъдното, духовния свят
Сведенборг

След смъртта сме такива каквато е нашата любов

Емануел Сведенборг (по рождение Емануел Сведберг) е имал големи ясновидски способности. Сведенборг е бил Леонардо да Винчи на своята епоха. Сведенборг е водещият математик в Швеция, говори девет езика... но най-голям е приноса му за опознаването на живота в духовния свят, който той описва в множество книги.

Емануел имал невероятни духовни способности от дете. На 21 години вече притежавал дарбата да предусеща бъдещи събития. По късно той се насочва към науката и прави много открития.

Емануел Сведенборг е известен с пътешествеията си в духовния свят. Той се отделял от физическото си тяло и описвал с подробности живота в отвъдното; Как хора пристигат там? На какво ниво отиват? Какъв начин на живот живеят.


Да придобиеш Мъдрост значи да придобиеш Божественото- Небето. Човек след смъртта е толкова красив, колкото повече е обичал Божествената Истина и е живял според нея. Колкото човек живее един по- вътрешен живот, толкова по- съвършен е, толкова е по красив.

Умрелият също копнее, желае, мечтае, мисли, размишлява, чувства, обича и действува както преди - смъртта, то е същото както да преминеш от едно място в друго- и той отнася всичко онова, което е притежавал със себе си.

По гласа на един, който говори, се схващат най-малките неща в неговите мисли и чувства. По тона нещата са свързани с чувствата, а по думите - с мисълта. Човек, когато напуска света, си запазва цялата памет.

Да мислим духовно, значи да мисилм разумно


Колкото повече умът е откъснат от света, толкова повече той се издига в духовните и небедните неща. Има хора, които трупат знание, но не развиват разумност. Разумността се развива като се живее според Истината. Ония, които имат Любов към Господа и ближния си, имат в себе си ангелска Разумност и Мъдрост и това е скрито в тяхната най-вътрешна същина. Никой не бива изпълнен със знание, ако няма Любов към Доброто и Истината.

Една постъпка черпи своя живот от нашите мисли и желания. Постъпките са проявени желания и мисли. Мисълта има сила до толкова, до колкото произтича от желанието.

Наука, която е изпарзнена от духовен живот, е духовна смърт

Пътя към разбирателство
СРЕЩИ В ДУХОВНИЯ СВЯТ I
Реалноста на духовния свят
Човек, чията Любов е духовна и Божествена, отива на Небето. А онзи, чията любов е физическа и светска, отива в ада. Вялата не ползва човека, ако човек не е свързан с Божествената Любов.

След смъртта всеки отива там, където отговаря на неговата главна Любов. Когато пристигне там, той се чувства като у дома си.

Ония, които не се съчетават с неговата главна Любов, след смъртта се отсраняват от него. Всеки след смъртта остава с онова, което най- много обича. Човек след смъртта е такъв, каквато е неговата Любов, неговият стремеж.

Вярата, това е Любов към Истината

Ония, които живеят в светска любов, не виждат Господа. Ония, които живеят в светската любов, стават груби, тъмни, черни, деформирани. Ониа, които живеят в Божестнета Любов, изглеждат свежи, светли, красиви.

Ония, които живеят в Божествената Любов, стават разумни и мъдри, а ония, които живеят в светската любов, стават глупави и безумни. Вътрешната същност на ония, които живеят в Божестнета Любов, изглежда като Светлина- бликаща като пламък. Вътришната същина на човека се изявява видимо в духовния свят, когато Господ пожелае

Светската любов помрачава вътрешното зрение. Когато един зъл дух попадне на Небето, той започва да се задушава, а ония които живеят в Божествената Любов, дишат леко и живеят съвършено. Божествената и духовната Любов правят Небето на човека.

Всички неща на ада са включени в светската и плътската любов. Много хора, които са живели само с вяра, но с лош живот, са отишли в ада.

Това, което човек най- силно обича, му дава най- голяма радост. Онзи, който живее в Истината, е ясновидец.

Ангелите във всяко нещо виждат Божественото, което веднага се влива в тях и ги преизпълва. Истинското благословение се състои във вътрешната Святост.

Всички радости на Небето се втичат в тази Любов

Злите духове се отличават по това, че те жадно се вълнуват когато се говори за външни неща и дават малко ухо за вътрешните.

Външните неща прикриват вътрешните. Да признаваш Божественото и да живееш порочно е все едно да не го признаваш.

На Небето знанията не се запеметяват, но се живеят. Господ е предвидил всеки да обича онова, за което е надарен. Не е знанието, което прави ангела ангел, а приложението, т.е въплотяването на знанието.

Целият човек не е нищо друго, освен Любовта, която проявява. Божественето, това е Истината, която учи човека как да живее, за да бъде спасен. Животът не произтича от вярата, а от връзката на вярата с Любовта. Вярата не може да съществува без своето начало- Любовта. Желанието е самата същина на духовния живот на човека.

Прощаване на греховете пред смъртта няма. Духовният човек е вътрешно отворен за Божесвеното и той бива ръководен от Господа- при все, че той не го съзнава.

Щом човек не е духовен, той не е и морален

Мисълта, ако се насочи към Небето, тя става Божествена. Човек, който вътрешно обича, Небето се насочва към него. Живот, който води към Небето, не е оттегляне от света, но работи в света. Духовния живот води към Небето. Волята е духовното в човека. Духовният човек е във връзка с ангелите.

Че светските хора са нечестни се вижда ясно в отвъдния свят, където е отнета всяка външност, а е разкрита неговата вътрешност, в която той живее.

Емануил Сведенбург: Любовта в брака
ИМА ЛИ ПРЕРАЖДАНЕ
Духовни РИСУНКИ на дете
На тези, които са действували честно и справедливо, поради зачитане на Божествения закон, като им се отнеме външната форма и останат само със своето вътрешно съдържание, действуват разумно, защото те са свързани с ангелите на Небето, които им предават своята Мъдрост.

Човек не трябва да раздава милостиня на бедните, ако сърцето му не го тегли към това. Човек е такъв, каквато е ноговата Любов, мисъл и вяра- които дават живот на всички негови външни дела. Делата на човек произхождат от мислите и чувствата, те не са отделени от тях, а от тях образувани. Всяко постижение е дело на вътрешния човек. Бог е, Който премахва злините в човека.

Ангелският говор произтича от една по- вътрешна и дълбока мисъл. Аз говоря с ангелите също както и с хората на земетя. Говорът на ангелите е духовен. Той е звучащо чувство и говореща мисъл. Ангелите познават какъв е един човек само от тона на гласа му и от изговарянето на думите, което е неговият ум.

Езикът на ангелите съответства на чувството, което изтича от тяхната Любов. Говорът на ангелите не действа само на слуха, а засяга и дълбочината на ума у онзи, който ги слуша. Ангел, това значи самата Любов да ти говори. Езикът на ангелите е тяхната дълбока вътрешна мисъл. Ангелското чувство е любов, а говорът - Мъдрост. Ангелите могат да изразяват с една дума и в един миг това, което човек и с хиляди думи не може да изрази.

Затова нещата в Небето видяни и чути са неизразими. Когато ангелите говорят с човека, те не употребяват своя език, а неговия и така те двамата имат еднакви мисли. Бог се е погрижел черз ангелите да управлява човека, понеже той се е отделил от Небето.

Адът е съeдинение на злото с всичко фалшиво. Докато човек има Истината в ума си и Доброто във волята си и ги прилага, той има Небето в себе си.

Докато има фалшивото в ума си и злото във волята си, той има адът в себе си. Веднага след смъртта, душите отиват в тази област, която отговаря на съзнанинето им. Там душите еволюират, както и на земята.

След смъртта човек се изменя и започва да изразяваосновния стремеж на неговата си природа. Всеки човек по вътрешната си същина е дух, който се облича във визическо тяло, за да добие опитност и развие заложбите си.

Човешкия дух е носител на мислите, чувствата и желанията си - той ги запазва и след смъртта. Висшето в човека е вход на Бога. Във висшите небесни сфери отива след смъртта си този човек, който има възвишена духовна Любов, а онзи, който я няма, отива в нисшите сфери на невидимия свят на обучение.

Вътрешният живот на човека се състои от неговите мисли и чувства. Говорът това е форма на звука. Звукът съответства на чувството, а говорът на мисълта. Чувството звучи, а мисълта говори. Чувството дава живот на говора.Чувството е вътрешната сила, която съответства на характера.

Истинският глас е топъл и богат на нюанси. Музикалните инструменти отговарят на Божествени и духовни чувства. Небесната песен е звучаща емоция. Звукът е една модификация на чувството. Нищо нечисто не може да влезе във вибрацията на слънчевата енергия.

Мечта за мир
Премахване на бариерите
Рисунки от Небето
Безусловна любов
Нострадамус и Ванга
Методът на Силва
Волята е самата същност на човека. Божествената Любов е раят, а физическата адът. Всички неща във вселената имат отношение към Истината.

На ангелите е неприятно, ако Доброто се препише на тях. Аурата на ангелите е така преизпълнена с Любов, че те въздействат най-дълбоко върху околните. Ангелите могат да бъдат видяни само с очите на на Духа. Лицето се счита за показател на душата.

Словото е Божествената Истина, която е в Господа. Божествената Истина притежава вътрешна сила.

Човек ще бъде съден според неговите мисли и чувства, от които произлизат делата му. Мислите и чувствата, които се излъчват от ангелите, представляват брилянтна аура.

Съставител Елеазар Хараш
Емануел Сведенборг, Емануил Свиденборг, живота след смъртта, отвъдното, духовния свят, езикът н Ангелите

0 коментара:

Публикуване на коментар

Related Posts with Thumbnails

 
Powered by Blogger