.
French German RussianEnglish

вторник, 1 декември 2009 г.

Емануел Сведенборг: Приноса му за опознаването на живота в духовния свят

Емануел Сведенборг, Емануил Свиденборг, живота след смъртта, отвъдното, духовния свят
СВЕДЕНБОРГ

След смъртта сме такива каквато е нашата любов

Емануел Сведенборг (по рождение Емануел Сведберг) е имал големи ясновидски способности. Сведенборг е бил Леонардо да Винчи на своята епоха. Сведенборг е водещият математик в Швеция, говори девет езика... но най-голям е приноса му за опознаването на живота в духовния свят, който той описва в множество книги.

Емануел Сведенборг е известен с пътешествеията си в духовния свят. Той се отделял от физическото си тяло и описвал с подробности живота в отвъдното; Как хора пристигат там? На какво ниво отиват? Какъв начин на живот живеят.

Емануел имал невероятни духовни способности от дете. На 21 години вече притежавал дарбата да предусеща бъдещи събития. По късно той се насочва към науката и прави много открития.


Да придобиеш Мъдрост значи да придобиеш Божественото- Небето. Човек след смъртта е толкова красив, колкото повече е обичал Божествената Истина и е живял според нея. Колкото човек живее един по- вътрешен живот, толкова по- съвършен е, толкова е по красив.

Умрелият също копнее, желае, мечтае, мисли, размишлява, чувства, обича и действува както преди - смъртта, то е същото както да преминеш от едно място в друго- и той отнася всичко онова, което е притежавал със себе си.

По гласа на един, който говори, се схващат най-малките неща в неговите мисли и чувства. По тона нещата са свързани с чувствата, а по думите - с мисълта. Човек, когато напуска света, си запазва цялата памет.

Да мислим духовно, значи да мисилм разумно

Колкото повече умът е откъснат от света, толкова повече той се издига в духовните и небедните неща. Има хора, които трупат знание, но не развиват разумност. Разумността се развива като се живее според Истината. Ония, които имат Любов към Господа и ближния си, имат в себе си ангелска Разумност и Мъдрост и това е скрито в тяхната най-вътрешна същина. Никой не бива изпълнен със знание, ако няма Любов към Доброто и Истината.

Една постъпка черпи своя живот от нашите мисли и желания. Постъпките са проявени желания и мисли. Мисълта има сила до толкова, до колкото произтича от желанието.

Наука, която е изпарзнена от духовен живот, е духовна смърт

Пътя към разбирателство
СРЕЩИ В ДУХОВНИЯ СВЯТ I
Реалноста на духовния свят
Човек, чията Любов е духовна и Божествена, отива на Небето. А онзи, чията любов е физическа и светска, отива в ада. Вялата не ползва човека, ако човек не е свързан с Божествената Любов.

След смъртта всеки отива там, където отговаря на неговата главна Любов. Когато пристигне там, той се чувства като у дома си.

Ония, които не се съчетават с неговата главна Любов, след смъртта се отсраняват от него. Всеки след смъртта остава с онова, което най- много обича. Човек след смъртта е такъв, каквато е неговата Любов, неговият стремеж.

Вярата, това е Любов към Истината
Ония, които живеят в светска любов, не виждат Господа. Ония, които живеят в светската любов, стават груби, тъмни, черни, деформирани. Ониа, които живеят в Божестнета Любов, изглеждат свежи, светли, красиви.

Ония, които живеят в Божествената Любов, стават разумни и мъдри, а ония, които живеят в светската любов, стават глупави и безумни. Вътрешната същност на ония, които живеят в Божестнета Любов, изглежда като Светлина- бликаща като пламък. Вътришната същина на човека се изявява видимо в духовния свят, когато Господ пожелае

Светската любов помрачава вътрешното зрение. Когато един зъл дух попадне на Небето, той започва да се задушава, а ония които живеят в Божествената Любов, дишат леко и живеят съвършено. Божествената и духовната Любов правят Небето на човека.

Всички неща на ада са включени в светската и плътската любов. Много хора, които са живели само с вяра, но с лош живот, са отишли в ада.

Това, което човек най- силно обича, му дава най- голяма радост. Онзи, който живее в Истината, е ясновидец.

Ангелите във всяко нещо виждат Божественото, което веднага се влива в тях и ги преизпълва. Истинското благословение се състои във вътрешната Святост.

Всички радости на Небето се втичат в тази Любов
Злите духове се отличават по това, че те жадно се вълнуват когато се говори за външни неща и дават малко ухо за вътрешните.

Външните неща прикриват вътрешните. Да признаваш Божественото и да живееш порочно е все едно да не го признаваш.

На Небето знанията не се запеметяват, но се живеят. Господ е предвидил всеки да обича онова, за което е надарен. Не е знанието, което прави ангела ангел, а приложението, т.е въплотяването на знанието.

Целият човек не е нищо друго, освен Любовта, която проявява. Божественето, това е Истината, която учи човека как да живее, за да бъде спасен. Животът не произтича от вярата, а от връзката на вярата с Любовта. Вярата не може да съществува без своето начало- Любовта. Желанието е самата същина на духовния живот на човека.

Прощаване на греховете пред смъртта няма. Духовният човек е вътрешно отворен за Божесвеното и той бива ръководен от Господа- при все, че той не го съзнава.

Щом човек не е духовен, той не е и морален
Мисълта, ако се насочи към Небето, тя става Божествена. Човек, който вътрешно обича, Небето се насочва към него. Живот, който води към Небето, не е оттегляне от света, но работи в света. Духовния живот води към Небето. Волята е духовното в човека. Духовният човек е във връзка с ангелите.

Че светските хора са нечестни се вижда ясно в отвъдния свят, където е отнета всяка външност, а е разкрита неговата вътрешност, в която той живее.

Емануил Сведенбург: Любовта в брака
ИМА ЛИ ПРЕРАЖДАНЕ
Духовни РИСУНКИ на дете
На тези, които са действували честно и справедливо, поради зачитане на Божествения закон, като им се отнеме външната форма и останат само със своето вътрешно съдържание, действуват разумно, защото те са свързани с ангелите на Небето, които им предават своята Мъдрост.

Човек не трябва да раздава милостиня на бедните, ако сърцето му не го тегли към това. Човек е такъв, каквато е ноговата Любов, мисъл и вяра- които дават живот на всички негови външни дела. Делата на човек произхождат от мислите и чувствата, те не са отделени от тях, а от тях образувани. Всяко постижение е дело на вътрешния човек. Бог е, Който премахва злините в човека.

Ангелският говор произтича от една по- вътрешна и дълбока мисъл. Аз говоря с ангелите също както и с хората на земетя. Говорът на ангелите е духовен. Той е звучащо чувство и говореща мисъл. Ангелите познават какъв е един човек само от тона на гласа му и от изговарянето на думите, което е неговият ум.

Езикът на ангелите съответства на чувството, което изтича от тяхната Любов. Говорът на ангелите не действа само на слуха, а засяга и дълбочината на ума у онзи, който ги слуша. Ангел, това значи самата Любов да ти говори. Езикът на ангелите е тяхната дълбока вътрешна мисъл. Ангелското чувство е любов, а говорът - Мъдрост. Ангелите могат да изразяват с една дума и в един миг това, което човек и с хиляди думи не може да изрази.

Затова нещата в Небето видяни и чути са неизразими. Когато ангелите говорят с човека, те не употребяват своя език, а неговия и така те двамата имат еднакви мисли. Бог се е погрижел черз ангелите да управлява човека, понеже той се е отделил от Небето.

Адът е съeдинение на злото с всичко фалшиво. Докато човек има Истината в ума си и Доброто във волята си и ги прилага, той има Небето в себе си.

Докато има фалшивото в ума си и злото във волята си, той има адът в себе си. Веднага след смъртта, душите отиват в тази област, която отговаря на съзнанинето им. Там душите еволюират, както и на земята.

След смъртта човек се изменя и започва да изразяваосновния стремеж на неговата си природа. Всеки човек по вътрешната си същина е дух, който се облича във визическо тяло, за да добие опитност и развие заложбите си.

Човешкия дух е носител на мислите, чувствата и желанията си - той ги запазва и след смъртта. Висшето в човека е вход на Бога. Във висшите небесни сфери отива след смъртта си този човек, който има възвишена духовна Любов, а онзи, който я няма, отива в нисшите сфери на невидимия свят на обучение.

Вътрешният живот на човека се състои от неговите мисли и чувства. Говорът това е форма на звука. Звукът съответства на чувството, а говорът на мисълта. Чувството звучи, а мисълта говори. Чувството дава живот на говора.Чувството е вътрешната сила, която съответства на характера.

Истинският глас е топъл и богат на нюанси. Музикалните инструменти отговарят на Божествени и духовни чувства. Небесната песен е звучаща емоция. Звукът е една модификация на чувството. Нищо нечисто не може да влезе във вибрацията на слънчевата енергия.

Мечта за мир
Премахване на бариерите
Рисунки от Небето
Безусловна любов
Нострадамус и Ванга
Методът на Силва
Волята е самата същност на човека. Божествената Любов е раят, а физическата адът. Всички неща във вселената имат отношение към Истината.

На ангелите е неприятно, ако Доброто се препише на тях. Аурата на ангелите е така преизпълнена с Любов, че те въздействат най-дълбоко върху околните. Ангелите могат да бъдат видяни само с очите на на Духа. Лицето се счита за показател на душата.

Словото е Божествената Истина, която е в Господа. Божествената Истина притежава вътрешна сила.

Човек ще бъде съден според неговите мисли и чувства, от които произлизат делата му. Мислите и чувствата, които се излъчват от ангелите, представляват брилянтна аура.

Съставител Елеазар Хараш
Емануел Сведенборг, Емануил Свиденборг, живота след смъртта, отвъдното, духовния свят, езикът н Ангелите


0 коментара:

Публикуване на коментар

Related Posts with Thumbnails

 
Powered by Blogger