Невидим субстанциален свят

Невидим субстанциален свят
и видим субстанциален свят с център човека

А. Невидимият субстанциален свят и видимият субстансциален свят

За нашия живот на вяра е много важно правилно да разберем въпросите, засягащи живота след смъртта и духа на човека. Нека да разгледаме следните въпроси: Човек има ли духовно „Аз”? Как изглежда то? Какво представлява духовния свят? Каква е връзката между духовния свят и физически свят? Кои са принципите, които управляват духовния свят?

В днешно време е събрана много информация отнасяща се до духовния свят. Но изглежда е невъзможно да се обяснят систематично и ясно да се разберат тези очевидно сложни явления. В резултат на това, важните въпроси споменати по-горе объркват и тревожат много хора и това оказва лошо влияние върху техния религиозен живот. Необходимо е някакво логично обяснение за многобройните описания на духовния свят, споменати в 2 Кор. 12:2, появяването на Моисей и Илия и срещата им с Иисус на планината на Преображението, и многото примери нза небето, отразени в Откровение на Свети Иоан.

Творението не се състои единствено от видимия субстанциален свят, който може да се сравни с човешко тяло. Творението също включва и невидимия субстанциален свят, който може да се сравни с човешкия дух. Невидимият субстанциален свят е Сунг Санг (Вътрешен характер) на космоса и се нарича духовен духовен свят. Видимият субстанциален свят е Хюнг Санг (Външна форма) на космоса и се нарича фузучески свят. Можем да разберем връзката между тези два свята като разгледаме връзката между духа и тялото. Нашето физическо тяло е ограничено от времето и то не може да надхвърли настоящия момент. Физическото ни тяло съществува в момента, то постепенно остарява и се връща в земята. Нашият дух не е ограничен от времето и никакви бариери на времето не могат да го спрат. Ако желае, той свободно може да си мисли за миналото или да копнее за далечното бъдеще. Духът е вечен.

Физическото тяло е ограничено и от пространството. Във всеки момент то заема определено място и не може да бъде на никое друго място в същия момент. Докато духът не е ограничен от пространството. Духът не оставя никакви видими следи в света на трите измерения и ако желае може да съществува навсякъде. Духът е токова неограничен, че ако разшири своите измерения може да обхване цялата вселена.

И така, човек се състои от тяло, което е ограничено и преходно, и от дух, който е неограничен и вечен. Сферата, където действа ограниченото и преходно тяло е видимият субстанциален свят, а сферата на действие на неограничения и вечен дух е невидимият субстанциален свят. Също както човешкият дух ръководи и мотивира тялото, така и невидимият субстанциален свят е в позиция да води и мотивира видимия субстанциален свят (Евр. 8:5).

Б. Позицията на човека в космоса

Каква е връзката на човека с тези два свята? В Бит. 2:7 се казва, „...И създаде Господ Бог човека от земна пръст...”, което означава, че Бог е създал човешкото физическото „Аз” от основните елементи на видимия субстанциален свят. Това, че Бог „...вдъхна в лицето му дихане за живот” (Бит. 2:7) означава, че Той е офирмил човешкия дух от основните елементи на духовния свят, за да създаде така нареченото в Принципа духовно „Аз”.

Позицията на човека в космоса е следната. Преди всичко, Бог е замислил човекът да бъде микрокосмос на космоса. Бог първо създава космоса, но по подобие на Сунг Санг- и Хюнг Санг - аспектите на идеалния човек, когото според своя план създава по-късно. Духовното „Аз” на човека е въплъщение на невидимия субстанциален свят. Бог създава човека като микрокосмос на невидимия и видимия субстанциален свят. Затова човек се нарича микрокосмос.

На второ място, Бог създава човека да бъде владетел и на двете сфери на космоса (Бит.1:28, 1 Кор.6:3). С други думи, Бог е създал физическото „Аз” на човека от елементите, които съставят физическия всят и му дава правото да владее над физическия свят чрез петте си физически сетива. По същия начин, Бог създава духовното „Аз” от елементите, коиро съставят духовния свят и дава на човекаправото да владее над духовния свят чрез петте си духовни сетива. Първоначално човекът е бил създаден с два виеда сетива – едните за физическото „Аз” (физически сетива), а другите за духовното „Аз” (духовни сетива). В резулта на грохопадението петте духовни сетива на човека се притъпяват и той загубва способността си да усеща духовния свят, който може да бъде почувстван само чрез духовната душа и духовното тяло. Онези хора, чиито духовни сетива са възстановени благодарение на Божията милост и благодарение на религиозния им начин на живот, могат да се свържат с духовния свят частично или напълно Откр., 2 Кор. 12:2, Преображението (Мат. 17:2).

На трето място, Бог създава човека, за да бъде посредник при взаимодействието с Творението и център на хармонията в него. Духовният свят и физическият святг не могат пряко да общуват помежду си. Когато физическото „Аз” и духовното „Аз” на човека се обединят в едно чрез действието на даване и приемане, физическият всят и духовният свят ще могат да общуват помежду си чрез човека.

От казаното досега можем да направим следния извод за позицията на човека в Творението: човекът е микрокосмос на духовния и физическия свят; той е създаден, за да бъде владател на тези два свята и е център на хармонията между тях. Но поради грехопадението на човека, Творението загубва своя владател и своя център на хармония. Затова „...и тварите с нетърпение оживат прославянето на синовете Божии, ...с надежда, че и самите твари ще бъдат освободени от робството на тлението при славното освобождение на синовете Божии. Защото знаем, че всички твари заедно стенат и се мъчат досега:” (Рим. 8:19-23).

В. Връзката между духовното „Аз” и физическото „Аз”

1. Структура и функции на човека

а. Физическо „Аз”

Физическото „Аз” се състои от физическа душа и физическо тяло. Физическата душа е субекст на физическото „Аз”. Тя контролира физиологичните процеси за съществуване, размножаване и функциониране. Физическата душа е подобна на животинските инстинксти, изразяващи такива желанищ като желанието за храна и за размножаване. Физическото тяло се състои от различни органи, мускули и кости. За да може физическото „Аз” на човека да се развива добре и да е здраво, то трябва да получава въздух и слънчева светлина, които са хранителни елементи с положителен (Ян) характер, а също и различни храни и вода, които са елементи с отрицателен (Ум) характер. Физическото „Аз” на свой ред дава витални елементи на духовното „Аз”.

б. Духовно „Аз”

Духовното „Аз” е създадено като субект спрямо физическото „Аз”. Чрез духовните сетива можем да възприемаме духовното „Аз”. Дори ако в резултата на своя живот на вяра човек вярва в съществуването на духовно „Аз”, у него остават много въпроси, защото духовните сетива на грешния човек са много слабо развити. Той се пита какво става с духовното „Аз” след смъртта. Дали духът изчеава като дим след като се отдели от физическото „Аз”? Само духът ли напуска физическото „Аз”? Когато отидев духовния свят духът има ли субстанциална форма? Ако той наистина отива в духовния свят, дали се слива с Бог или заемаотделно място там? Ако това е така, какво представлява духът?

Според Принципа, така както всеки човек има свое физическо „Аз”, той също има и своя духовна същност, която се нарича духовно „Аз”. Духовното „Аз” е идентично по вид с физическото „Аз” и то може пряко да общува с Бог, когато достигне съвършенство. Напускайки физическото тяло след смъртта, духовното „Аз”живее вечно в духовния свят. Човек желае да живее вечно, защото той притежава духовно „Аз”, което има вечна природа. Духовното „Аз” се състои от духовна душа и духовно тяло. Духовната душа е сърценината на духовното „Аз” и тя направлява вечния живот, любовта и идеалите на човека. Духовната душа стимулира човека да търси стойността, истината, красотата и любовта в живота. Духовната душа е същността на духовното „Аз”, тя е субект спрямо духовното тяло и е мястото, където Бог може да живее. Духовното тяло е тялото на духовното „Аз”, така като физическото тяло е тялото на физическото „Аз”.

Духовното „Аз” се нуждае от хранителните елементи за своето развитие и усъвършенстване. Положителните (Ян) елементи за духовното „Аз” са животворните елементи, идващи от Бог. Животворните елементи от Бог са основните елементи, които развиват сърцето на човека и го водят в неговото изграждане като същество, въплъщаващо истината. От друга страна, отрицателните (Ум) хранителни елементи идват от физическото „Аз” и са необходими за израстването на духовното „Аз”. Те се наричат витални елементи. Когато физическото „Аз” действа в сьответстие с Божието Слово, то предава добри витални елементи за развитието на духовното „Аз”. Духовното „Аз” не само получава витални елементи от физическото „Аз”, но в замяна връща определени елементи, наречени духовни елементи. Духовните елементи носят на физическото „Аз” радост и сила.

в. Връзка между духовното „Аз” и физическото „Аз”

Както вече бе обяснено, връзката между духовното „Аз” и физическото „Аз” е връзка между субект и обект, при която духовното „Аз” се развива и усъвършенства въз основа на връзката си с физическото „Аз”. Същността на физическия живот на човека определя качеството на виталните елементи, които се предават на духовното „Аз”. Така същността на духовното „Аз” зависи от естеството на физическия живот. Сьответно духовното „Аз”, което получава пълноврнни витални елементи от физическото „Аз” става добро, докато духовното „Аз”, което получава лоши витални елементи от физическото „Аз” става зло. За да може лошото духовно „Аз” на един човек да стане добро, той трябва да се разкае, докато все още духовното му „Аз” се намира във физическото „Аз”. Лошото духовно „Аз” може да бъде излекувано ако получавадобри витални елементи чрез разкаяние и вяра в Божието Слово.

Най-важният аспект на духовното „Аз”, който трябва да се усъвършенства чрез физическото „Аз”, е чувствителността на човека към любовта на Бог. Както беше обяснено по-рано, Божията цел за Творението се изпълнява чрез семейството (четирипозиционната основа, главната основа, върху която съществува Божия идеал за любовта). Ето защо, в Небесното царство в духовния свят може да отиде само такъв човек, който по време на своя живот напълно е усъвършенствал способността си да обича като дете, като съпруг и като родител с център Бог. Божията любов управлява Небесното царство и поддържа хармонията в него. Това е мястото, където Божията любов носи удовлетворение и щастие на всички.

Всички сътворени битиета достигат до съвършенство като преминават през три етапа на степени на израстване. Духовното „Аз” на степен на оформяне се нарича формиран дух; на степен на растеж – жив дух; на степен на завършеност – божествен дух.

Вързката между физическото „Аз” и духовното „Аз” е като връзката между едно дърво и неговия плод. Зрелият плод се откъсна, а дървото се връща в земята. По същия начин, тъй като духовното „Аз” е създадено да живее вечно, след отделянето му от физическото „Аз” то остава да живее вечно в духовния свят, докатао тялото се връща в земята. Много хора вярват, че смъртта на физическото тяло е следствие от грехопадението, но това не е вярно. В Бит. 2:17 Бог предупреждава, че: „...в който ден, вкусиш от него бездруго ще умреш.” Адам и Ева „умират”, защото ядат от плода на дървото за познаване на доброто и злото. Въпреки това, след грехопадението на Адам и Ева, те живеят няколкостотин години на земята и създават деца. Това означава, че смъртта, причинена от грехопадението, не е същата смърт, поради която физическото тяло се връща в земята. След като първите предци извършват грехопадение, тъй като не се подчиняват на Божието Слово, техният вечен дух „умра” – т.е. тяхното духовно „Аз”, което може да общува с Бог, престава да функционира. В Екл. 12:7 се казва: „...и ще се върне пръстта в земята, каквато си е била; а духът ще се върне при Бога, Който го е дал.” Това показва, че физическото „Аз” се връща в земята, сьобразно естествения закон в природата. По-подробно обяснение по този въпрос ще бъде дадено по-късно в глава „Възкресение”.

Ако човек, докато се намира във физическото си тяло, живее в сьответствие с Божия Идеал за Творението, той ще живее в Небесното царство на земята. След такъв живот на земята неговото съвършено духовно „Аз” ще отиде в Небесното царство в духовния свят.

Тъй като Божията цел за Творението трябва да бъде изпълнена на земята, в Своя план за спасение Бог се насочва първо към човека на земята. Затова Бог отново и отново изпраща Своите пророци в този свят на безверие. Той дори изпраща Месията на земята. Огромното значение на физическия живот (физическото „Аз”) е причината, поради която в Библията се казва: „...каквото свържете на земята, ще бъде развързано на небето; и каквото развържете на земята ще бъде развързано на небето” ( Мат. 18:18 – курсивът е добавен). Затова Библията също ни учи да се молим за осъществяването на Божия идеал на земята (Мат. 6:10).

Не Бог определя дали духът на човека ще отиде в Небесното царство или в Ада. Всеки човек сам определя това чрез своя живот на земята докато има физическо „Аз”. В духовния свят всеки човек отива на такова място, което отговаря на степента на развитие, достигната от неговото духовно „Аз”, докато е бил на земята. Бог, Месията и религията могат само да научат хората как да избегнат Ада и да им покажат пътя към Небесното царство. Но дали човек ще приеме учението на Бог и на църквата е отговорност на самата личност.

В света, където Целта на Творението е изпълнена сатана, грехът и Ада не могат да съществуват. Според Божия идеал за творението е трябвало да съществува само Небесното царство. Но поради греха човекът е загубил своята първоначална стойност и се е превърнал в отпадък. Мястото, където се събира този отпадък се нарича „Ад”.

2. Човешката душа от гледна точка на връзката между духовна душа и физическа душа

Връзката между духовната душа и физическата душа е връзката между Сунг Санг (вътрешен характер) и Хюнг Санг ( външна форма). Когато духовната душа, която е субект и физическата душа, станат едно цяло през процес на даване и приемане, се формира човешката душа. При съвършения човек духовната душа и физическата душа осъществяват съвършена връзка на даване и приемане с център Бог, обединяват се и формират т.нар. първоначална душа. Първоначална душа на човека винаги го насочва към изпълнение на Божията Воля и Замисъл. Когато физическото тяло се върне в земята, физическата душа престава да съществува, но първоначалната душа, формирана благодарение на взаимодействието между духовната душа и физическа душа, остава в духовното „Аз”

Духовната душа и физическа душа влизат във връзка на даване и приемане и се обединяват с център индивидуалното разбиране на личността за Истината. Това единство наричаме човешка съвест. Съвършеният човек винаги стои на страната на съвършената истина. Следователно първоначалната душа и съвестта не би трябвало да вървят в две различни посоки, а трябва да бъдат обединени в едно цяло. Т.е. първоначалната душа и съвъстта трябва да се отнасят една към друга както вътрешният и външният аспект на едно цяло и винаги да насочват човека към Божия Замисъл и Неговата добра Воля. Грешният човек все още носи в себе си първоначалната душа, която го насочва към доброто. Но грешните хора са загубили абсолютния стандарт за добро и затова стандарта на тяхната съвест е различен и се определя от разбирането им за истината. Там, където има различно виждане или теология, съществува и различна посока на съвестта.

Поради това, че човекът е попаднал под влиянието на сатана в разултат на грехопадението, неговата душа не може напълно да получи животворните елементи от Бог и остава незряла. Такава духовна душа и вместо това се намира под нейно господство. Когато тази незряла духовна душа извършва действие на даване и приемане с физическата душа, намираща се под господството на сатана, се създава друга душа, насочена към злото. Тази душа наричаме зла душа. Първоначалната душа и съвестта на човека се борят срещу злата душа, която е срещу Божията Воля. Именно първоначалната душа и съвестта насочват човека към доброто.

БОЖЕСТВЕНИЯ ПРИНЦИП

Принципът ВЪВЕДЕНИЕ

1 ГЛАВА: ПРИНЦИПИ НА ТВОРЕНИЕТО
2 ГЛАВА: ГРЕХОПАДЕНИЕТО
3 ГЛАВА: МИСИЯ НА МЕСИЯТА
4 ГЛАВА: ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ